Реки в Казахстан

Водно-стопански басейни в Казахстан

На територията на Казахстан протичат над 85 000 големи и малки реки. По-голямата част от тях принадлежат към басейна на Северния ледовит океан и вътрешния безотточен басейн, който включва Каспийско и Аралско море, езерата Балхаш и Тенгиз. Към него спадат също така и реки, които се вливат в малки езера, такива, които се губят в пясъците, както и временните водни потоци. Около 7000 от тези реки са по-дълги от 10 км. Дължината на 7 от тях обаче надминава 1000 км – Иртиш (Ертыс), Ишим (Есиль), Тобол, Урал, Сърдаря, Или и Шу (Чу).

Вододелът между двата басейна минава по билото на планинската система на Саур-Тарбагатай, Казахската хълмиста земя (Саръарка), през Тургайското плато и достига до планината Южен Урал.

Реките, които текат към Северния ледовит океан се характеризират с постоянно на речно течение. Към тях се отнася Иртиш с притоците си Ишим и Тобол, която се влива в Карско море, част от Северния ледовит океан.

Басейнът на Каспийско море обхваща реките в западната част на Казахстан – Урал, Емба, Сагъз, Уил, Малък и Голям Узен и техните притоци. Към басейна на Аралско море спадат реките от южната и централна част на страната. Всички те протичат през пустинни и полупустинни зони, поради което речната мрежа е рядка. По-големи реки в този басейн са Сърдаря с притока си Арис, Чу (Шу), Саръсу, Тургай, Иргиз, Талас. Всички те вече не достигат до Аралско море, а водите им се губят в пясъците. Към Балхаш-Алаколския басейн се отнасят реките от югоизточната част на Казахстан. По-големите от тях са Каратал, Лепсъ, Аксу, Или, Тентек и други.

Основни речни басейни

Иртиш

Или, Каратал, Аксу, Лепси и Текес

Нура и Шерубайнура

Сърдаря

Тургай

Саръсу

Иргиз

Територията на страната условно се разделя на 8 водно-стопански басейна – Арало-Сърдарински, Балхаш-Алаколски, Иртишки, Урало-Каспийски, Ишимски, Нура-Саръсуски, Чу-Таласки и Тобол-Тургайски.

Арало-Сърдарински басейн – заема площ от около 345 хил.km² и включва две административни области – Туркестанска и Къзълординска. Основна река в нея е Сърдаря, която води началото си извън Казахстан, от Ферганската долина. Най-големи нейни притоци на територията на страната, пряко или косвено, са Келес, Арис, Бадам, Боралдай и Бугун.

Балхаш-Алаколски басейн – заема обширна територия в Югоизточен Казахстан и част от Китай. Общата му площ е 413 хил.km², от които в Казахстан попадат 353 хил.km². Казахстанската част включва териториите на Алматинска област и части от Жамбълска, Карагандинска и Източноказахстанска области. Най-големият град е Алмати.

Иртишки басейн – най-обезпеченият с водни ресурси басейн. Включва река Иртиш и нейни преки и косвени притоци. Това е най-голямата река в Казахстан, чийто дебит при излизането ѝ от страната, на границата с Русия, е около 840 m³/s. По реката, на територията на Казахстан, са изградени три големи язовира – Бухтармински, Уст-Каменогорски и Шулбински.

Урало-Каспийски басейн – обхваща част от територията на Руската федерация и Западноказахстанска, Атърауска и част от Актобенска област в Казахстан. Заема площ от 415 хил.km² в пределите на Казахстан и включва част от водосборния басейн на река Урал (236 000 хил.km², Волго-Уралското (107 хил.km²) и Урало-Ембинското междуречия (72 хил.km²).

Ишимски басейн – един от най-слабо обезпечените с воден фонд басейни, който се равнява на 5,34 km³. По-голямата част от него е съсредоточена в езерата. В Казахстан обхваща Акмолинска и Североказахстанска област. Основна водна артерия е река Ишим с притоците си от Кокшетауското възвишение на север, и планината Улутау на юг. Най-значителните от тях са Колутон, Жабай, Терсакан, Акан-Бурлък и Иман-Бурлък.

Нура-Саръсуски басейн – включва бассейните на реките Нура и Саръсу, както и езерата Тенгиз и Карасор. Басейнът е още по-слабо обезпечен с воден фонд от Ишимския – с общ фонд 4,59 km³. За неговото повишаване е построен каналът Иртиш-Караганда (днес канал Канъш Сатбаев). Най-голямата река в басейна е Нура. Най-големите ѝ притоци са Шерубайнура, Улкенкундъздъ и Акбастау. Главните притоци на Саръсу са Кара-Кенгир и Кенсаз.

Шу-Таласки басейн (Чу-Таласки) – територията на басейна заема площ от 64,3 хил.km², включително частта попадаща в Киргизстан. През него протичат реките Чу (Шу), Талас и Аса. Водният му фонд е 6,11 km³. Основната част попада в пустинни и полупустинни зони, а 14% от нея се заемат от разклоненията на планината Тяншан. На територията му, освен големите реки, текат и 204 малки: в басейна на Шу – 140, в този на Талас – 20 и на река Аса – 64.

Тобол-Тургайски басейн – най-бедният на водни ресурси басейн, с воден фонд 2,9 km³. Общата му площ е 214 хил.km². Състои се от басейните на реките Тобол, Тургай и Иргиз. Количеството вода през отделните години силно се колебае – редуват се пълноводие и маловодие. Тобол е типично степна река, маловодна в пределите на Казахстан, а естественият ѝ режим е променен от 8 язовира.

Характеристика на речната мрежа

Една от особеностите на реките в Казахстан е различна възраст на речните им системи. Долините на реките в равнинните части са по-стари, намират се в късен етап от развитието си, поради което те са добре развити и широки. Ерозията в дълбочина е слаба, а страничната – силна. От своя страна планинските реки са по-млади и преминават през ранен етап от развитието си. Имат тесни и дълбоки корита с голям наклон. Характеризират се със силна дълбочинна и незначителна странична ерозия.

Друга особеност на речната мрежа е неравномерното ѝ разпределение по територията на страната. В равнинните и предпланински части гъстотата намалява от север на юг. Горско-степните и степни зони, където падат повече валежи, са богати на реки. Плътността на речната мрежа в северната част на Казахстан на всеки 100 km², е средно 4 – 6 km, в централната полупустинна зона – 2 – 4 km, а в южната пустинна зона – 0,5 km.

Средният многогодишен отток на най-големите реки, например на Иртиш е 960 m³/s, а на Сърдаря – 730 m³/s. Водният отток се равнява на обема на водата, протичаща през напречното ѝ сечение за единица време и се измерва в m³/s. Годишният отток на Иртиш, т.е. водният поток за годината, е 28 млрд. m³. Този показател определя ресурсите на повърхностните води. На територията на Казахстан оттокът е неравномерно разпределен и е средно 59 km³.

Подхранване

Реките в Казахстан се подхранват от дъждовете, топенето на снеговете и ледовете и от подпочвените води. В равнинната част те се делят на два типа – снежно-дъждовни и преобладаващо снежни.

Главните реки от снежно-дъждовния тип Ишим и Тобол през пролетта излизат от бреговете си и оттокът им в периода април-юли е 50% от общия годишен отток. Първоначално се подхранват от топящите се ледове, а след това – от дъждовете. Най-ниското ниво на водите се отчита през януари, когато са заледени и ползват за основен източник подпочвени води.

Реките от втория тип, с преимуществено снежно подхранване, получават своя максимум през пролетта, когато се отчита 85 – 95% от годишния отток. Към тях спадат такива реки като Урал и протичащите през пустинните и полупустинни зони Нура, Сагъз, Емба, Тургай и Саръсу. Тъй като техен основен източник е топенето на стеговете, нивото на водата рязко се повишава през първата половина на пролетта. Например при река Нура, за този кратък период от време, преминава 98% от годишния ѝ дебит. Най-ниско ниво тези реки имат през лятото, а някои от тях дори съвсем пресъхват.

Типът на подхранване на реките във високопланинските части на страната е снежно-ледников. Главни представители са Сърдаря, Или, Каратал и Иртиш. Водното ниво при тях е най-високо в края на пролетта. Реките в Алтайските планини през този период излизат от бреговете си и нивото на водата остава високо до средата на лятото, поради неравномерното топене на снега.

Реките в Тяншан и Джунгарски Алатау са пълноводни през пролетта и лятото. Това се обяснява с факта, че те се подхранват основно от топенето на ледниците, което продължава чак до есента. Пролетното снеготопене започва от нископланинските райони, след това, с течение на лятото, то достига среднопланинските и накрая – ледниците във високопланинските зони. Подхранването от дъждовете при тях е незначително – само 5 – 15%, а в предпланините не надминава 20 – 30%.

Равнинните реки, с настъпване на зимата бързо замръзват, поради бавното им течение и маловодието. В края на ноември и началото на декември вече са покрити с лед. Дебелината му достига до 70 – 90 см. През по-студените зими в северните части дебелината на ледения слой може да стигне до 190 см, а в южните – до 110 см. Ледената покривка се запазва от 2 до 4 месеца. Топенето започва в началото на април – на юг, а на север – в края на месеца.

Мътност

Мътността на водата на една река зависи от количеството носени от нея твърди частици (наноси). Измерва се в грамове вещество в единица воден обем (г/м³). Мътността на равнинните реки в страната е средно 50 – 100 г/м³, като в средното и долно течение се увеличава заради по-бавната им скорост и достига до 200 г/м³. При планинските реки мътността се увеличава надолу по течението, отново заради променената скорост.

По-големи реки в Казахстан

Мост над Иртиш в Семей (Семипалатинск)

Река Ишим в Астана

Река Или

Меандри на Сърдаря

Каньонът на река Чилик

Каньонът на река Чарън

Делтата на Каратал при езерото Балхаш

Река Аксу

Малая Алматинка в град Алмати

Река Лепси в района на Антоновската хидроцентрала

Малая Хобда

Река Талас край град Тараз

Река Шу

Бухтарма

Река	Обща дължина (km)	Дължина в Казахстан (km)	Извор	Устие
Иртиш	4248	1835	план. Монголски Алтай	р. Об (ляв)
Ишим	2450	1650	масив Нияз (Казахска хълмиста земя, КХЗ)	р. Иртиш (ляв)
Урал	2428	1082	Южен Урал	Каспийско море
Сърдаря	2212	1400	Карадаря (л.съст.), Нарин (д.съст.)	Малко Аралско море
Тобол	1591	800	Южен Урал	р. Иртиш (ляв)
Или	1439	815	Текес (л.съст.), Кунгес (д.съст.)	ез. Балхаш
Шу (Чу)	1069	800	Кочкор (л.съст.), Джуванарък (д.съст.)	ез. Акжайкън
Нура	978	978	план. Къзълтас (КХЗ)	ез. Тенгиз
Тургай	827	827	Кара-Тургай (л.съст.), Жалдама (д.съст.)	солончака Шалкартениз
Уил	800 – 761 (непостоянна)	800	Подуралско плато	сол. Актобе
Емба	712	712	план. Мугоджари	на 5 km от Каспийско море
Саръсу	671 (780)	671 (780)	Жаман Саръсу (л.съст.), Жаксъ Сарасу (д.съст.)	изчезва в пустинята Бетпак Дала
Талас	661	453	Учкошой (л.съст.), Каракол (д.съст.)	изчезва в пустинята Мойънкум
Голям Узен (Кара Узен)	650	260	възв. Общ Сърт	губи се в пясъците около Камъш-Самарските езера
Малък Узен (Киши Узен)	638 – 300 (непостоянна)	395	възв. Общ Сърт	губи се в пясъците около Камъш-Самарските езера
Илек	623	623	Караганди (л.съст.), Жарик (д.съст.)	р. Урал (ляв)
Иргиз	593	593	план. Мугоджари	р. Тургай (десен)
Сагъз	511	511	Подуралско плато	солончака Тентексор
Шидерти	502	502	КХЗ	ез. Шаганак
Аягуз	492	492	план. Тарбагатай	ез. Балхаш (само при пълноводие)
Бурла	489		Голямо Пустинно езеро, Алтайски край, Русия	ез. Болшой Ажбулат (само при пълноводие)
Уй	462		хр. Уралтау	р. Тобол (ляв)
Текес	438	100	хр. Терскей Алатау	р. Или (ляв)
Чарън	427	427	хр. Кетмен	р. Или (ляв)
Улъ-Жъланшък	422	422	Дулагълъ-Жълъншък (л.съст.), Улкен-Жълъншък (д.съст.)	ез. Аккол
Лепсъ (Лепси)	417	417	план. Джунгарски Алатау	ез. Балхаш
Силети	407	407	КХЗ	ез. Силетитениз
Каратал	390	390	сливането на реките Текелинка, Чажа и Кора	ез. Балхаш
Арис	378	378	хр. Таласки Алатау	р. Сърдаря (десен)
Убаган	376		ез. Коктал	р. Тобол (ляв)
Куланотпес	364	364	масив Аймасък (КХЗ)	ез. Тенгиз
Ашчъсу	349	349	хр. Чингизтау (КХЗ)	р. Шаган (десен)
Бухтарма	336	336	хр. Южен Алтай (Алтай)	р. Иртиш (десен)
Терсакан	334	334	масив Улутау (КХЗ)	р. Ишим (ляв)
Ор	332		Шейли (л.съст.), Тересбутак (д.съст.)	р. Урал (ляв)
Калмаккърълган	325	325	Белеути (л.съст.), Шолаксан (д.съст.)	на 18 km южно от солончака Шубартениз
Аксу	316	316	план. Джунгарски Алатау	ез. Балхаш
Токрау	298	298	Егизкойтас (л.съст.), Нурланаща (д.съст.)	на 28 km северно от ез. Балхаш
Шаган	295	295	хр. Чингизтау (КХЗ)	р. Иртиш (ляв)
Кара-Кенгир	295	295	масив Улутау (КХЗ)	р. Саръсу (десен)
Шънгърлау (Утва)	290	290	Подуралско плато	р. Урал (ляв)
Кара-Тургай	284	284	Канъм (л.съст.), Шилик (д.съст.)	р. Тургай
Шерубайнура	281	281	Каркаралински планини (КХЗ)	р. Нура (ляв)
Уба	278	278	Бяла Уба (л.съст.), Черна Уба (д.съст.)	р. Иртиш (десен)
Шаган (Чаган)	264		Малък Шаган (л.съст.), Болшой Шаган (д.съст.)	р. Урал (десен)
Ашчъозек	258	258	Прикаспийска низина	ез. Аралсор
Аса (Аси)	253		Терс (л.съст.), Куркиреусу (д.съст.)	пуст. Мойънкум
Емел	250	70	Караемел (л.съст.), Саръемел (д.съст.)	ез. Алакол
Чилик (Шелек)	245	245	хр. Заилийски Алатау	р. Или (ляв)
Келес	241		Каржансай (л.съст.), Къзълатасай (д.съст.)	р. Сърдаря (десен)
Баканас	240	240	хр. Чингизтау (КХЗ)	губи се в пясъците на Балхаш-Алаколската котловина
Акан-Бурлък (Акан-Бурлук)	240 или 176	240	Кокшетауско възвишение (КХЗ)	р. Ишим (десен)
Байконър	235	235	Курамбай (л.съст.), Актас (д.съст.)	солончак Шубартениз
Шагалалъ	234	234	възв. Акчеку (КХЗ)	ез. Шагалалътениз
Шар (Чар)	230	230	Иляман (л.съст.), Айкашор (д.съст.)	р. Иртиш (ляв)
Хобда	225	225	Саръхобда (л.съст.), Карахобда (д.съст.)	р. Илек (ляв)
Колутон	223	223	Макинско възвишение (КХЗ)	р. Ишим (десен)
Жънгълдъозек	222	222	солончак Шубартениз	солончак Шалкартениз
Аршалъ	220	220	ез. Айдабул	р. Колутон (десен)
Курчум	210	210	Курчумски хребет (Алтай)	р. Иртиш (десен)
Урджар	206	206	план. Тарбагатай	ез. Алакол
Коксу	205	205	план. Джунгарски Алатау	р. Каратал (ляв)
Тентек	200	200	план. Джунгарски Алатау	ез. Сасъккол
Жабай	196 ?	196	Малинова планина (КХЗ)	р. Ишим (десен)
Булдъртъ	195	195	сливането на Бълкълдаган и Жосалъ	езерото Жалтъркол
Хоргос	180	160 – гранична, 20 – в Казахстан	план. Джунгарски Алатау	р. Или (десен)
Шет-Иргиз	178	178	Жалгъзтау	р. Иргиз
Атасу	177	177	Къзълту – Узънжал	р. Саръсу
Биже	177	177	сливането на Когалъ и Байтерек	р. Каратал (ляв)
Иман-Бурлук	177	177	ез. Имантау	р. Ишим (десен)
Каскелен	177	177	хр. Заилийски Алатау	р. Или (ляв)
Баксук	171	171	сливането на Кайрактъ и Жолболдъ	р. Колутон (десен)
Усек	164	164	план. Джунгарски Алатау	р. Или (десен)
Бугун	164	164	сливането на Улкен-Бугун и Бала-Бугун	езерото Кумкол
Саръозен	164	164	Саръадър	ез. Саръкопа
Копа	163	163	Жетъкол	р. Кура
Жарлъ	156	156	Дуактас	ез. Саумалкол
Желкуар	152		14 км северно от Сосновка	р. Тобол (ляв)
Ашчиагар	150	150	Каратау	изчезва в депресията Карагие
Камъстъаят	145		северно от Могутовски	река Аршаглъ-Аят
Саръ-Кенгир	143	143	Жаксъарганатъ	р. Кара-Кенгир (ляв)
Кауължър (Анкатъ)	142	142	Подуралско плато	ез. Шалкар
Бадам	141	141	хр. Каржантау (Тяншан)	р. Арис (ляв)
Шаян	138	138	хр. Каратау (Тяншан)	Аръс-Туркестански канал
Тогузак	131		сливането на Горен и Среден Тогузак	р. Уй (десен)
Боралдай (Боролдай)	130	130	хр. Каратау (Тяншан)	р. Арис (десен)
Малая Алматинка (Киши Алмати)	125	125	хр. Заилийски Алатау	р. Каскелен (десен)
Курти	123	123	Чу-Илийски планини	р. Или (ляв)
Калжър	120	120	ез. Маркакол	р. Иртиш (десен)
Жамши	117	117	Аккемер	губи се южно от ез. Балхаш
Талгар	117	117	хр. Заилийски Алатау	р. Или (ляв)
Аят	117	94	сливането на Караталъ-Аят и Арчаглъ-Аят	р. Тобол (ляв)
Малая Хобда	116	116	Подуралско плато	р. Хобда (десен)
Уртабуртя	115		Подуралско плато	р. Урал (ляв)
Каргалъ	114	114	сливането на Кокпекти и Куагаш	р. Илек (ляв)
Каркара	113		хр. Кунгей Алатау	р. Чарън (ляв)
Аспара	108		Киргизки хребет (Тяншан)	р. Курагат (десен)
Карагайлъаят	106		северозападно от село Акмула	река Арчаглъ-Аят
Жимъкъ	105	105		губи се североизточно от солончака Шубартениз
Уйдене	102	102	хр. Саур	губи се в блатата южно от ез. Зайсан